СОЦИАЛНА ПСИХОЛОГИЯ-Конформизъм,защитни механизми

Човекът може да е обект на изследване на много науки. Всяка наука обаче си има запазен периметър на изследване. Психологията като стара и нова наука е променяла своя предмет на изследване на човека като го разглежда от свой ъгъл. Под психология се разбира система от психични науки която, се занимава с процесите, свойствата и състоянията и се свързва с възприемането (перцепцията) на социалните обекти. Тя се интересува от психичните механизми и ефекти, които се разгръщат при взаимодействието в групата, вътрешната групова динамика, от междуличностните отношения , от отношенията между ръководителите в групата, лидерството и т.н. За разлика от социологията, която се занимава с големите социални общности, социалната психология се занимава с малките социални общности.
Конформизъм и социално подчинение
І. Социалното влияние и поведенчески промени – Идеята за социалното влияние- Аш свързва с поведението, социално влияние, власт, конформизъм, подчинение. Когато се използва социално влияние се има предвид социални ситуации, свързани със съгласието. Терминът конформизъм се свързва с подчинение на груповата норма, което лишава личността от активност. Свободата е предпоставка за наличието на властта.Социално психологически определения на конформизма:Процес, в който индивида променя своята нагласа, за да бъде в хармония, промяна в поведението или мнението на личността, в следствие на въображаемо или действително влияние.Счита се, че жените са по податливи, а мъжете са по-независими. Елиът Арансън в книгата си “Човекът социално животно” твърди, че хора с по-ниско самочувствие са склонни повече към конформизъм. Когато личността е сигурна в групата, тя повишава своята независимост. По-голям конформизъм има в групите, които работят за обща награда. Има връзка между конформизъм и групово членство.
Социални, ролеви и междуличностни отношния-Социалните (обществени) отношения са съвкупност от идеологически, правни, морални, религиозни отношения, в които влизат помежду си хората и социалните групи. Съществуват и междуличностни отношения. Реален израз на връзката между социалните и междуличностните отношения е общуването.
Общуване и защитни механизми.
Основни методи за защита-Взаимодействието, общуването между хората се разгръща от т.нар. защитни механизми. Това произтича предимно поради факта, че човек иска да се самооценява в позитиван план и процесът на взаимодействие винаги определя самооценката. Самооценката е предопределена от бинодалността. Бинодалността на човека се изразява в способността му да съотнася обективната реалност със субективната реалност . Методи на защита: 1) Отричане на спомени, минали действия , т.е на всичко, което може да причини тревожност. При отричането този, който го използва изпада едва ли не в неволна загуба на паметта. Това е самозалъгване; 2) Маскиране – истинските (реалните) мотиви на поведението се маскират и се заменят с други. При това положение човек сам вярва на себе си.Защитни механизми: 1. Рационализация – при нея не е налице рационална постъпка, а човек се самозалъгва, че постъпва рационално. При него личността, която се уподобява не просто копира модела, а във въображението си се превръща в личността, която моделира. Защитен механизъм е, защото идентификацията се появява, когато човек не може да приеме собствената си личност; б) идентификацията . В крайна сметка, в резултат на този процес личността му достига до идентичност. 2) Идентичност – този въпрос е важен не само в социален план, но и в личностен. Всичко това се нарича его-идентичност. За изграждане на идентичност е необходима социална матрица, която се изгражда посредством символи. Его-идентичност (Ериксон): а) предрешаване на идентичност; б) мораториум – набляга се върху отлагането 3. Дисоциаиция .4. Подтиснатост – задържане на импулси, които се отричат обективно. Дадено общество решава, че нещо не е позволено, че дадена потребност не трябва да бъде удоволетворявана. Така хората подтискат импулса, за да избегнат (например) санкция. 5. Заместване – компенсация – не всички хора са с еднакви способности. За да се преживява като успешен, човек се стреми да компенсира своите недостатъци чрез полагане на усилия в други области; в) свръхкомпенсация – това е полагане на усилия точно в тази област, в която човек е слаб.
Извод: Защитните механизми се реализират, за да се запази личността. Има и друг момент. Реализацията на защитните механизми ни предпазва от вътрешен конфликт, но не ни предпазва от конфликта с другите.
Наталия Георгиева