Темперамент — един от най-древните термини въведен още от Хипократ. Това е характеристика на индивида от страна на динамичните особености на неговата психическа дейност, т. е. темп, бързина, ритъм, интензивност,. Темпераментът е особеност на личността, която се характеризира с изключително устойчиви свойства на психиката, които са определени от типа висша нервна дейност. При едни хора познавателните, и волевите, и емоционалните процеси протичат много бързо. У други хора те протичат бавно. Особеността на темперамента се свежда до динамиката (темп и ритъм) на протичането на психическите процеси . Друга особеност е наличието на комплексната изява на свойствата му. Човек не се ръководи в действията си от своя темперамент, а го изявява без да желае. Емоционалната възбудимост като свойство на темперамента изразява ритъма на протичането на емоциите на различните темпераменти. Хората от различни темпераменти по различен начин изразяват чувствата си. Силата на емоциите е също едно от ярко очертаните свойства на темперамента. Това свойство намира израз в афектите, в страстите, в протичането на емоционалните състояния. Умората е състояние, което характеризира темперамента от гледна точка на издръжливостта на хората с различни темпераменти на комплексни дразнители, продължителна работоспособност. Психичните състояния ригидност, екстроверсия – интроверсия също са свойства на темперамента. Една от първите класификации на различните типове темперамент е направена от И. Бурдон в зависимост от външния облик на техните притежатели:
– Многокръвен /сангвиничен/ темперамент. Тези, на които е присъщ този темперамент, се отличават с пълни лица и цветиста руменина, със свежи и алени устни, добре разположени зъби. Косите им са руси или светло кестеняви, обикновено гъсти и вълнисти; очите са им почти винаги сини, изразяват веселост и склонност към удоволствие.
– Нервният /меланхоличният/ темперамент е противоположен на сангвиничния. Лицето на притежателя на този темперамент е бледо, понякога жълтеникаво, бузите са хлътнали, устните са тънки, очите обикновено са тъмни, косите обикновено са тъмни и редки, погледът е умен и проницателен, движенията са бързи. Общото изражение на лицето е на мислещ и сериозен човек или е зло и хитро: то показва комбинация между ум и мъка. Но хората с този темперамент се отличават с особена чувствителност.
-За жлъчния/или холеричния/темперамент са типични грубите или твърди черти, живи очи, твърд поглед, долната устна често е издадена; лицето не рядко е мургаво и жълтеникаво, косите са гъсти и твърди. Човек от този тип е еднакво способен на големи престъпления и на големи добродетели.
-Лимфатичен /или флегматичен/ темперамент се характеризира с бледо лице, нежен цвят на очите, но без блясък и живина; устните а издути особено горната, зъбите са разположени често неправилно, косите са често руси или кестеняви, редки и гладки, а космите на брадата са едва забележими; кожата е бяла и мека, чертите на лицето са сякаш размити, физиономията не изразява почти нищо друго освен вялост и безразличие. Хората с такъв темперамент са обикновено бездейни и плахи. Най – малкото усилие ги уморява; най – незначителното препятствие ги мъчи и безпокои; те търсят само спокойствие и не винаги са способни за някакво смело начинание. Често са предразположени към пълнеене. Независимо от определената условност на взаимовръзките между особеностите на темперамента и някои морфологични признаци на външния облик на човека, съвременните изследвания все пак потвърждават възможността за разгадаване на едни или други темпераменти по чертите на лицето на притежателя им.
Научно е установено, че в основата на всеки от четирите типа темперамента лежи особеното съчетание на свойствата на нервната система. Те са дефинирани от И. Павлов. Той открива, трите свойства на процесите на възбуждане и задържане: сила на процесите, тяхната универсалност и подвижност. Например холерикът има силна нервна система; той лесно превключва от една работата на друга, но неговата невъздържаност в поведението, т.е. неуравновесеността на нервната му система, намалява неговата сговорчивост /съвместимост/. Сангвиникът също има силна нервна система, а следователно и добра работоспособност; той лесно превключва в дейността и общуването си, но не е достатъчно чувствителен към всички външни изменения.Флегматикът, както холерикът и сангвиникът, има силна, работоспособна нервна система, но той извънредно трудно се включва в друга работа. За екстровертите са характерни импулсивност, инициативност, гъвкавост в поведението, общителност, социална адаптивност, а за интровертите – необщителност, затвореност, социална пасивност, склонност към самоанализ, затруднена социална адаптация.Според наблюденията на социолозите екстра – и интроверсията най – добре се открива чрез съпротивителен анализ на лявата и дясната част на лицето. Като правило, при екстраветрите по – активна и подвижна е дясната част на лицето , дясното око е по – подвижно, а усмивката от дясната страна изглежда „по- искрена”. При интровертите по – активна и осмислена изглежда лявата част на лицето.Сангвиниците и холериците обикновено са подвижни и са лидери /доминантни типове/; при това сангвиниците са добродушни и по – отстъпчиви, а холериците са агресивни и напористи.Меланхолиците и флегматиците се отнасят към зависимите, подчиняващите се типове; флегматиците са спокойни и инертни, а меланхолиците са неустойчиви на стрес и са високо чувствителни. В акта на възприемане на времето от човека се крият динамичните свойства на неговата психика, определени от темперамента.

• При холерика субективно преживяното време силно изпреварва течението на реалното време.За това той винаги е устремен напред в бъдещето (миналото не го интересува), изпитва остър дефицит от време. Този тип има висока екстороверсия, а възбуждането е два пъти по – голямо от задържането, за това то не може да бъде спряно в потока на обективното време, ако на пътя на движението възникне препятствие, то предизвиква агресия и ярост;

• При сангвиника субективното преживяното време не изпреварва така силно течението на обективното време, както при холерика. Постоянният стремеж напред (в бъдещето) се съчетава със страха да не закъснее. Този тип също „бърза да живее” и за това изпитва дефицит на време. Той се характеризира с висока екстраверсия, високо ниво на възбуждане и задържане, които взаимно се уравновесяват;

• За меланхолика няма нито изоставяне във времето, нито избързване. Той, като че ли е привързан към обективното време, обездвижен и застинал в него, сякаш за него времето не съществува. Обездвижеността във времето съответства на външната обездвиженост, затвореност и постоянна тревога „нещо трябва да се случи”. Той притежава изразена интроверсия и силен невротизъм, а задържането е два пъти по – голямо от възбуждането. Той е привързан към миналото;

• При флегматика субективното време изостава от обективното. За това субективното преживяване е бавно и равномерно. То винаги стига дори се наблюдава известен излишък. При този тип са изразени интроверсията и стабилността, високото ниво на възбуждане и задържане, които взаимно се уравновесяват. Той е ориентиран към миналото, с измененията свиква бавно и трудно.Има още един вид темперамент – равновесен. Субективно преживяното време тече много бързо и в живота то почти стига. Той има средни ниво на възбуждане и задържане, които взаимно се уравновесяват, няма ориентация в бъдещето, както при чистите холерици и сангвиници, или в миналото, както при чистите меланхолици и флегматици. Той живее с настоящото, а отличителна черта на поведението му е предпазливостта, но без страх.Изследванията на съвременните учени показват, че структурата на свойствата на нервната система като физиологични изменения на темперамента са много сложни, а основните комбинации на тези свойства – много повече и тяхното количество не се свежда само до четирите описани по – рано. В действителност повечето хора притежават именно сложен темперамент. Ласал описва следните типове сложен темперамент: Жлъчно – сангвиничен . Отличава се с пурпурночервен цвят на лицето, черни или тъмни очи, които са бляскави и изразителни, червена и плътна кожа, умерена пълнота и развита мускулна сила, има бързи и леки , но резки движения. Представителите на този тип темперамент са енергични, действени, праволинейни, решителни, избухливи, притежават силна воля. Жлъчни – лимфатичен. Отличава се с умерена пълнота, бледо лице, рижи коси, бледи лунички, тъмно сиви очи със зеленикав оттенък. Този тим темперамент е изтъкан от противоречия: енергия и слабост, активност и безделие, смелост и страх, предприемчивост и нерешителност. Обичат умерено активния живот. Жлъчно – меланхоличен. Чертите на лицето са хлътнали и остри, очите са дълбоко разположени, черни и блестящи, веждите са свити и гъсти, косите са черни и твърди, устните са тънки и стиснати, носът обикновено е остър. Характерни вътрешни черти – непоколебима вяра, упорита настойчивост, твърд характер и непоколебима енергия; Сангвинико – лимфатичен. Притежателите на този тип темперамент имат свеж цвят на лицето, ярки устни, син или сиви очи, бяла кожа, склонни са към пълнеене; характерът им е спокоен, мек, приспособяващ се и здрав; в живота ценят преди всичко спокойствието; Сангвинико – меланхоличен. Отличителни черти: тъмен цвят на лицето, с ясно изразена руменина на бузите, очите са черни, косите – черни и гъсти, жълтеникава кожа. В този темперамент се съвместяват противоположности – сангвинична жизнерадостност и меланхолична унилост. Въобще тази натура е честолюбива и притежава голяма енергия, настойчивост и воля, въпреки, че по характер изглежда по – предразположена към тъжно настроение, отколкото към весело. Лимфатико – меланхоличен. Представителите на този тип се отличават с матов цвят на лицето с тъмен оттенък; със светлоруси с пепеляв оттенък коси, дълбоки, мътни очи; имат неправилни черти на лицето. Обикновено притежават хладен, съсредоточен и неприветлив характер. Плахостта и неувереността, заедно с вродената им предпазливост ги правят нерешителни. Едновременно с това се отличават с голямо самообладание. Темпераментът се изразява с присъщия на човека темп на движение, т. е. в оживеността на жестовете, в походката и скоростта на говора. А. Штангъл определя следните типове темперамент: Жив –бърз темп на движение изобщо, много подвижна и богата на форми мимика, уверени и точни движения, бърза походка, оживен бърз маниер на говорене; Неограничено оживен – бързащ, неспокоен, възбуден темп на движение, движенията са праволинейни, започващи рязко, ъгловати; много подвижна и разнообразна по форма мимика, но леко напрегната, особено при слабо лабилните, неопределени движения, при силно подвижна, но монотонна мимика, бързият говор , превишаващ себе си глас, прекомерната жестикулация; Спокоен, сериозен – по- скоро бавен, умерен темп на движение, малко подвижна, но относително многообразна мимика, спокойна бавна реч; Забавен , вял – слабо напрежение, отчетливо бавен вял темп на движение, често поглед от страни бавен ленив маниер на говорене. Безспорно е че при всякакъв вид темперамент може да се развият всички видове обществено ценни свойства на личността.Въпреки конкретните методи за развитие на тези ценности те съществено зависят от темперамента. Затова темперамента е важно условие с което трябва да се съобразяваме при индивидуалния подход към възпитанието и обучението, към формиране на характера , към всестранно развитие на умствените и физическите особенности.
Наталия Георгиева